март 14th, 2011 | 
Author: Снимките са авторски! За комерсиални цели на:
Звезди в косите, искри в очите
(Една Нова година в Младежкия театър – София)
След работата ми във филма „Герловска история“, се подготвих да кандидатствам и да уча операторско майсторство в Съветския Съюз. Уви, желанията ми бяха попарени от това, че се допуснаха само кандидати, които бяха софийски жители. А имах времено жителство, което изтичаше.
Тогава баща ми, бай Коста - Ехранов старши, Бог да го прости, дойде от провинцията в София и ми каза:
- Хайде сине, вземай си фотоапаратите и там в Русе, на площада пред пощата! ( А там в Русе, където е старата поща и библиотеката, се събираха възрастни фотографи, по вечето арменци, които по цял ден стояха на площада, с меховите си дървени кутии с надеждата да им се усмихне щастието да снимат някого за два, три лева. Наричаха ги „Маймун фото“.
Казах му, че няма да се връщам и че ще остана и ще се готвя за Художествената академия.
– Как ще останеш? Та ти нямаш вече жителство?
Той беше много стриктен и лоялен към тогавашните порядки…
– Това е мой проблем. Ще остана и ще се готвя за изпитите. – казах аз.
Така и направих. Останах като нелегален. Още по вече, че и учението ми преди години в Художествената гимназия беше от полза. Посещавах Академията, рисувах заедно с редовните студенти. Посещенията тогава на лекции и сеанси по рисуване, бяха достъпни и за външни посетители. Особено много народ идваше да слуша лекциите на Богомил Райнов. В неговите часове, голямата зала в академията беше винаги пълна с правостоящи.
Така се изтърколи половината година. Изпитите бяха в началото на септември. Преминаха при три тура. Изпит по рисуване – глава, композиция и третия по специалноста. Аз кандидатствах по скулптура и по керамика. Приеха ме! Така на 28 септември 1971 год. се записах за редовен студент по керамика, при проф. Венко Колев.
Приятелството ми обаче с Николай Узунов се задълбочаваше. Редовно ходех на представленията на които той играеше. След като завършеше раздаването на автографи и се разотидеха почитателите на артистите, аз и Николай, понякога и Марин Младенов отивахме в някой бар. (А те тогава в София бяха няколко.) Така изкарвахме до сутринта, т.е. до пет часа, когато затваряха заведението.
Наближаваше Новата 1972 година. Питахме се, къде да прекараме Нова година и накрая Николай предложи да бъдем в Младежкия театър.
Тогава помня, че направих доста снимки, но очичките като звездички на едно детенце, няма да забравя! Това беше малката Ермелина на Гинка Станчева и Пейчо Пеев.
Малката Ермелина и Гинка Станчева
…и друго… Гинка Станчева беше и Е`, в сърцата на много почитатели!
Винаги ще ми е приятно да си спомня за тези младежки години!
Петър Ехранов
Posted in 
Снимките са авторски! За комерсиални цели на:
Герловска история
От фотолабораторията към снимачната площадка.
Беше прекрасно лято на 1970-та година. Завърши обучението ми по фотография при Янка Кюркчиева. Дипломирах се успешно и за награда, бях разпределен да работя във фотолабораторията на Киноцентъра в Бояна. (Тогава времената бяха такива, че след завършване на образование, всеки беше длъжен да отиде на работа по разпределение и то там където го изпратят.) Не зная дали можете да си представите радостта, която ме бе обзела. Та това бе мечтата ми… (Българският Холивуд.) … и след това да кандидатствам и да отида да уча операторско майсторство в Съюза. Такива ми бяха мечтите, но съдбата пожела друго. Нямах достатъчно мая за Съюза, но пък бях учил в Художествената гимназия в София. След успешен конкурсен изпит, влязох и завърших Художествената Академия.
С нетърпение очаквах първият работен ден и да прекрача прага, на този храм на Седмото изкуктво. Той неистово ме привличаше и от София постоянно гледах към синята прохлада на Витоша, в полите на която се беше приютил.
Работих два месеца във фотолабораторията на Киноцентъра, но очите и почивките ми бяха все на снимачните площадки. След приятни запознанства, успях да вляза в екипа на Борислав Пунчев, като негов асистент. По това време, през месец септември на 70-та година, режисьора Гриша Островски, набираше подходящи хора за да започне снимането на филма „Герловска история” по сценарий на Атанас Славов.
http://www.nbu.bg/index.php?l=1362
и
http://www.blitz.bg/article/4258
Така се запознах с Петър Слабаков, Димитър Манчев, Евстати Стратев, Юрий Яковлев. Мир на душите им! А запознанството ми с Николай Узунов и Марин Младенов, прерастна в приятелство.
Та за филма… Асистент операторите Емил Димитров и Венци Иванов ми разкриха доста от тайните на занаята, за което съм им благодарен.
Октомври месец имахме снимки на терен, които се правеха в околностите на Брезник. От там са и снимките, които ще Ви представя по долу.
Тук разбрах какво значи да се работи в екип. Думата на режисьора беше закон и никой не смееше да я наруши. Разбира се беше много толерантен към предложенията, които идваха от актьорите и другия състав на персонала, но когато дадена ситуация се уточнеше, всички я изпълняваха с прецизност и точност.
Спомням си, че тогава изпратих една снимка до вестник „Вечерни новини” за снимането на нов Бъгарски филм „Герловска история” и материалът беше поместен на 12 октомври 1970 година.
А сега, нека Ви представя няколко кадъра от снимачната площадка.
Първи снимачен ден. Начало на снимките на "Герловска история".Емил Димитров и Венци - асистент оператори
Марин Младенов — Кольо
Йорданка Кузманова — Вдовицата
Йорданка Кузманова - гримиране преди клапа
Последна проверка на фокуса... Петър Ехранов и Емил Димитров
Петър Слабаков — Танака
http://www.bgmovies.info/actors/Petyr_Slabakov
Васил Михайлов — Старшията
http://www.bgmovies.info/actors/Vasil_Mihailov
Евстати Стратев — Старецът
http://www.bgmovies.info/actors/Evstati_Stratev
- Божидар Лечев — Набитият
Божидар Лечев и Николай Узунов - Русолявият
Зареждане на камерата - Ехранов и Венци
Уточняване на гледната точка.
Измерване на осветеност
Петър Ехранов и Гриша Островски
Статистите в действие
На нощни снимки
Просветление
Юри Яковлев - Бай Васил и Петър Слабаков - Танака
http://www.bgmovies.info/actors/Iuri_Qkovlev
Ареста на старшията. Малко почивка, между два дубъла.
Епизод... Николай Узунов и Васил Михайлов
Шампанско за последният кадър!
12.октомври 1970 год.
А за всички, които не са вече между нас, да почетем паметта им с: мултипликационният филм на Гарри Бардина „Адажио“.
http://www.youtube.com/watch?v=gG-TL0S3sN8
За Вас представи: Петър Ехранов
Снимките са авторски! За комерсиални цели на:
Няма да описвам начина на сканиране, но ще Ви представя някои работи сканирани по този начин.
При снимане е използван средноформатен апарат.
Филмът е 24х36 мм. – лайка форма
Петър Ехранов
Снимките са авторски! За комерсиални цели на:
Охрид 68 – Панорама
Представям една панорама на град Охрид от 1968 г., правена от ръка и от лодка, на път за църквата „Св. Йоан Канео”
Времето беше доста рошаво, но и кратко.
Подробно описание за Охрид и екскурзията:
http://photo-cult.com/showpic.php?aut=Baj_Pesho&id=374402
Охрид -1.Църквата Св. Йоан Канео; 2.Робевата къща музей; 3.Стария град
Триптих
Снимка 1. Черквата „Св. Йоан Канео“.
Тя е уникално живописно видение. Изящно е разположена на една крайбрежна скала над охридското езерото под останките на школата на св. Климент, западно от Канео – стар рибарски квартал на Охрид, на който е кръстена. Била е съборна манастирска черква, но манастирът е бил разрушен през време на османското владичество. Самата черква е запустяла през ХVII век
Снимка 2. Робевата къща.
Робеви били стар български род. Търговската къща, е построена през XVIII в. от Стефан Робев. Поддържали връзка с много български възрожденци, участвали в борбата за българска църковна независимост. Наследниците на Робеви дарили богатия семеен архив на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На табелката на вратата пише „НАРОДЕН МУЗЕJ – ОХРИД”
Най интересното е, че къщите са обитаеми. (По онова време и както разбирам и до днес.)
(Снимката „Робевата къща” е поместена в списание „Българско Фото“ – брой 8 от 1971 година, в рубриката Младежки фотоклуб „БФ-70” – Петър Петров)
Снимка 3. Стария град.
Уличките са тесни, напомнят Търново или Стария Пловдив в България.
(Ако това ви отегчава, не четете по надолу!)
Охрид – 1968 – екскурзия или учебна практика?
Едно от най интересните и с нетърпение очаквани мероприятия на фотоучилището към полиграфическия „Юлиус Фучик” в София, бяха есенните и пролетни практики (така наричаните сега, фотопленери) и екскурзиите зад граница. (Те се коментираха, в будната софийска младеж така, както се коментираха тогава и прочутите „Новогодишни балове“ на Художествената академия, но за тях по късно.)
Бяхме почти завършили първи курс. Бяха дни от пролетният и живителен, изпълненият с вълнения, месец май. Годината 1968-ма.
Година на интересни международни и политически събития. Тогава е Американската инвазия във Виетнам. Но в началото на 1968 г. след офанзивата „Тет“ (виетнамската нова година), комунистическите партизани завладяват по-голямата част от провинциалните столици на страната и оперират в района на американското посолство в Сайгон. За Америка това е обрат във войната.
Париж, началото на май, 1968 година. Стачки, улични боеве, демонстрации, хаос. Студенти демонстрират срещу консервативното общество, авторитарните власти и срещу империализма и особено срещу войната във Виетнам.
Годината 1968-ма, за Запада беше годината на студентските бунтове. На Изток тя се запомни с Пражката пролет и опита на реформатора Александър Дубчек да придаде на социализма по-човешко лице.
София трескаво се готвеше за „Международния младежки фестивал“.
През август 1968 българските участници в IX Световен младежки фестивал издигат лозунга: „СССР – опора на световния мир!“
През 1968 г. е основана Британската рок група „Лед Цепелин” и рок групата „Дийп Пърпъл”.
В България се създава рок групата „Щурците”, след общо запитване по Б Н Радио, след като бандата на „Бъндараците”се разпада през 66 та година..
Бийтълс започват да записват своя „Бял албум”.
Осуетено е тяхното идване за фестивала в София.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-07-30&article=242119
Да изреждам ли още…
Финалната фаза на Европейското първенство по футбол през 1968 година се провежда в Италия.
В Гърция вилнее военната хунта!
Следващата 1969 г. човек стъпи на Луната!
На фона на всичко това ние растяхме, обучавахме се и се любехме… и както някой беше казал: Израснахме с Бийтълс, въпреки „Пред нас са блеснали житата…“
В това историческо размирно време, се състоя нашата екскурзия. Потеглихме към западната ни граница с трепета за срещата ни с окаяната ни и изоставена сестра Македония.
Беше ми първото излизане от България. Вълнение… огромно!
Гласях се за чужбина… но когато слязохме от автобуса в Скопие, ако не бяхме минали границата и митницата, нямаше да разберeм че смe в странско. Надписите по магазините си бяха на български…(кирилица) и разговаряйки със случайните минувачи си се разбирахме съвсем лесно. Все едно че сме в Петрич или Мелник. Разгледахме Скопие и продължихме към Охрид.
Бленуваният град
Старопрестолният, красив и митичен град на Самуиловата България – Охрид, е разположен на източния бряг на Охридското езеро, на 180 км. западно от Скопие.
Кацнал е на вдаденят в езерото нос и на два хълма. Къщите му са бели, с обрулени от ветровете и опалени от южното слънце, винено червени керемиди. Над покривите се издигат куполите на христиански и мюсюлмански храмове. Всичко това се отразява трептейки в тюркоазените води на красивото Охридско езеро.
Никога няма да забравя среднощното къпане в това незабравимо място и започналия по това време роман, макар и краткотраен…
Старопрестолният град Охрид
За първи път градът се среща под името Лихнида, който е разрушен от земетресение през 526 г. пр.н.е. Славяните заселват областта през VІ век сл.н.е. През 30-те години на VІІ век от Дунавска България идват и прабългарите начело с хан Кубер и се настаняват в Долна охридска земя или Долна България. По традиция те дават на своя си език нови имена на планини, реки и градове. Тогава се появява и името Охрид – произлиза от „окхро“ и означава „злато“.
При цар Самуил, Охрид е столица на България и престолен град на Българската патриаршия. Четвърта столица на България.
Много може да се разказва за Охрид и историческата слава на българската история по тези земи, но нямам това за цел.
Нашата екскурзия беше към своя край. Направихме си снимките и търговийката. Чернобелите филми, от които имахме в изобилие и в България струваха по малко от левче, тук се харчеха 4 -5 пъти по скъпо. Спомням си, че си накупих ризи, обувки – много хубави – плетени от кожа, а най вече грамофонни плочи – около десеттина и един хит на Том Джонс – Дилайла. Той тогава не беше хит, но като се върнахме в София, след два три месеца всичко живо пееше Дилайла…
http://www.youtube.com/watch?v=sI5LWwC-cE8
http://www.youtube.com/watch?v=PUmi46hVh9U&feature=related
Цветен негативен филм - (Вероятно Съветски… няма никаква маркировка по негатива) и черно бял негативен филм – „ORWO S – NP 20”
Фотоапарат: „Exakta – VX 1000”
Обектив: Tessar 2.8/50
Приятно слушане и гледане… ако ви хареса.
Поздрав – Петър Ехранов
Снимките са авторски! За комерсиални цели на:
- Частен съдебен изпълнител
Животът е повече от анимация
Петър Ехранов
„От моята майка … ”
Опит за разказ.
Моля, пуснете клипа и продължете четенето на фона на музиката:
На балкона все още цъфти от моята майка мушкато. Тя много обичаше тези цветя.
Казваше, че предпазват от болести и от зли очи. Винаги намираше време да ги присади в нова прясна пръст, и ги поливаше не често, но винаги когато имаха нужда. Цялата тераса грееше от колоритните цветове, а въздуха беше изпълнен от тънкия полъх на екзотичният им и специфичен аромат .
Когато беше сама… а през годините това беше почти ежедневие, тя им говореше, все едно, че виждаше единственния си син, който още четиринадесет годишен беше се отделил от нея и потърсил късмета си в столицата. През малкото дни когато той се завръщаше в родният дом за през ваканциите, на моята майка цветята цъфтяха с неподозирана сила, особенно цветно и с акомулираната обич на майчиното сърце.
Така помня на моята майка мушкатото. То винаги беше разцъфнало с прекрасни багри и ухаещо, въпреки самотата на дома, която споделяше с нея.
Един ден… а такъв ден, рано или късно идва, мушкатото на моята майка остана само. Минаха доста дни с надеждата, че моята майка ще се покаже на терасата и ще проговори на цветята поливайки ги… но, това повече не се случи.
Мушкатото залиня. То едва надигаше цветната си увяхнала главица с надеждата да зърне майчината ми бавна походка и треперещите ръце, които носеха живителната влага…
Много от цветята не издържаха на самотата и загинаха от мъка. Само мушкатото все още едва крепеше искрицата надежда между цветните си листенца, но вече губеше сили и се унасяше в безжизнен мрак.
Изведнъж, след много дни, мушкатото на моята майка усети живителна влага и с последни сили надигна очи с надеждата да зърне и да чуе познатия глас.
Чу… само тихо ридание, а от отдавна забравени очи се ронеха сълзи…
Синът на моята майка се беше завърнал…
Петър Ехранов
Послеслов: Всички прилики с лица и цветя в разказа не са случайни.